Легенда: 

В червено е обозначен пелазгийския (белазги=белуги=болги) фактор в етнонима на българите

В синьо е обозначен арийския фактор в етнонима на българите

В зелено е оцветен текста на автора на публикацията

В тази публикация ще изложа част от книгата на Георги Раковски издадена през 1865 в Букурещ в печатницата на Стефан Расидеск. Произведение, с което всеки уважаващ себе си българин трябва да е запознат. Ще го интерпретирам на съвременен български и ще обобщавам написаното.

Предмети на повестноста

   Човек по природния си умен състав иска всичко да знае на света, както и всичко да владее в което е успял  и успява доволно. Не тъка като казваме света, не разбираме само нашето земно кълбо на което обитаваме, но и всичкия друг голям свят тоест и небесните тела които виждаме и не виждаме, в сравнение с които нашето земно кълбо е една твърде малка частица.

   Колкото за предметите, които са в нашето земно кълбо, човекът през самите си негови естествени оръдия, успял е и все успява напред да узнае много работи от близо; не за небесните тела, пак чрез умната си сила измислил е и е изобретил изкуствени оръдия чрез които е узнал твърде много и за него. Защото в широкия смисъл повестността обхваща всичките знания на човека, а в по тесен смисъл обхваща като главен предмет само човешките дела със строго разсъждение, одобряваща добрите и осъждаща злите; и това твори за полза и поучение на човешкия род.

Когато повестността обхваща делата на всичките човеци по земното кълбо, тогава се нарича всеобща или всемирна повестност; а когато обхваща делата само на един народ, човека, местно или привременно някакво си събитие и прочие, тогава се нарича частна повестност.

Източници Повестности.

   Първите и най-стари източници са били: живите предания които са се съхранявали и предавали в приказки, песни и пословици от род в род, и които и до днес още съществуват в много народи.

   После идват остатъците от старите здания (руини) и окопи по повърхностни и по вътрешни земи (разкопки); остатъци от изделия: медни, железни, сребърни, златни, костни, каменни, глинени (от пръст / керамика) и други.; разновидните начертания по разните предмети (пиктограми, прото писменост) които са началото на писмеността. А когато вече писмеността е започнала да се явява и усъвършенства, тогава и повестността е почнала да се записва постепенно по-съвършено.

Протописменост от балканските земи обитавани от цивилизация, която развива първата писменост. Тази култура, разпространена върху земите на днешна Сърбия, Македония, България, Румъния, Гърция, като и части от Украйна и Унгария, „староевропейска”. Протописмеността на тази Староевропейска цивилизация се появява около 2000 години преди познатите ни писмени системи на Шумер и Египет

.

   Не в такова положение на подобни източници, разбира се, повестността не е могла да бъде истинна по всичките широчини на първите и старите сказания и записки; защото там са се въвели басни и измислици такива, каквито никога не са съществували; а най вече от жреци и попове през различните времена, които най много лъжи са измислили и държали са народа в тъмнина и невежество, за да могат да ги владеят и да живеят от труда и потта им.

   Тези са искали да представят себе си нещо повече и по различно от човеците тоест че те познават някакви си извън естествени сили, а всъщност всичко е ставало с откриването на определени природни закони, които простия народ не е знаел, и приемал ги и  и вярвал че са свръхестествени, открити на жреците от едно или от много невидими всесилни същества или богове, с които уж жреците имали сношение и те им ги казвали! Такива неща виждаме и до днес в много вероизповедания на много народи. 

Освен тия заблуждения които са се въвели от самите учени, писали поради различни убеждения, както например мисълта която е владяла толкова християнските народи, че евреите са първите появили се на света и избрания от Бог народ, че техния език е този на който Бог е говорил на Адам, че от него са произлезли всички други езици и други подобни не основни работи. За старите гърци също се е мислело че те са първи в Европа и че техния език е първобитния изказ и др., тия всички за нанесли едно голямо заблуждение в писането на световната повестност. За това днешната наука и изкуство се е занимало и се занимава непрестанно да отдели и очисти повестността от тия не...

Самата Библията също не твърди че еврейският народ е първия появил се. За родоначалник на Еврейския народ се счита Авраам. Преди да се утвърди еврейския етногенезис започнал в Харан (разположен на притока на горен Ефрат, река Балих-Белих, където през второто хилядолети пр. Хр. е локализиран и народа Балхарис), продължил в Египет, Арабската пустиня и Ханаан един дълъг и сложен процес, вече съществуват не малко древни народи. Според свещеното писание в началото народите са говорили един език. С Вавилон се свързва появяването на различните езици и разпръскването на народите. Авраам е роден в Ур халдейски значително по късно. Не трябва да се забравя че и в Библията се говори за предпотопна цивилизацията. Дори нещо повече, на няколко места без да задълбава в подробности се намеква и спомена за така наречена "пред Адамова цивилизация" Става ясно че голяма част от схващанията на християнския свят са неправилно внушени като убеденост, която уви дори не е базирана и на самата Библия.

 За това днешната наука и изкуство се е занимало и се занимава непрестанно да отдели и очисти повестността от тия лъжи и да я положи на истини и доказани основания, доколкото е възможно чрез досегашните открития и изпитания, като отхвърля настрани басните и измислените приказки, които са писали и оставили разни народи. А на това новата наука има за най-далновидни и най-истинни източници Арийската богата книжнина, която обхваща първите начала на всичко което до сега Европейската наука е открила и усъвършенствала, и има още да открие и усъвършенства. 

   По този начин Европейската повестност ще вземе съвсем друг ход за кратко време, и книжнината ще влезе в едно друго обширно и ново поле, където ще намери други по благовонни цветове и плодове, родени в разтворения индийски въздух преди няколко хиляди години!

  Тук прескачам малка част която ще преразкажа за да мина към същината от писаното от Раковски. 

   Като цяло той определя летоброенето което европейските народи са наложили най вече поради форма на тълкуване произтекло от християнството като невярно. Хронологически християнската догматика определя летоброенето от създаването на света на 5869 г.; Според Евреите пък 5625 (тези години трябва да се има предвид че Раковски ги представя като такива каквито са от годината в която самия той живее) Но според арийските архиви в лицето на запазили се при индийци и кинези летоброенето от сътворението на света отива твърде назад във времето. Хронологично според Моисеевите книги, летоброенето се дели на три етапа. а) От сътворението на света до потопа. б) От потопа до рождество Христово. в) От рождество Христово до днешни дни. Говори за сродството между европейските мъртви и живи езици и санскритския и зандски езици като едно от най силните доказателства за по нататък изложените от него факти за арийския произход на българите. Науката нарича европейските езици и народи Индо-Европейски, както и ирански сиреч АРИЙСКИ езици и народи. Раковски също така пояснява че в Индия където е съхранена древна арийска книжнина, както и в някой антични гръцки източници запазили информация също от старите арийски архиви се споменават повече от един потоп. А еврейската книжнина от където идва и християнската догматика се говори за един потоп който според тези по стари източници е всъщност последния.

Забележка, Върху неосновното летоброене в еврейските книги освен другия може да се предложи и следния: В изследването за древността на Занданските книги и на тези на Зарата (Зороастър-погърчено), учените намират множество отломки от стари автори: 

   - Аристотел за първата мъдрост. Магите (българите) са по-стари (по стар народ), казват от египтените. Именно те (магите) вярват в две начала, добър и зъл дух: единия се казва Иара-Мазда (Ахура Мазда) (Зевс при гърците,) а другия Ариман=Ахаран

Ахура Мазда - добрия първо творец

Персийски владетел в битка с Ариман всеунищожаващ дух основния противник на Ахура Мазда

Тук е мястото да подчертая че самият аз съм християнин и ще представя безпристрастно сведенията така както те са дадени от Раковски и цитираните от него източници. От своя страна ще заявя че хора в позиция на власт са използвали през хилядолетията и хрисиянството и юдеизма за да изграждат дадено доктринално схващане въз основа на тенденциозно тълкувание на писанието без то пряко да дава категорично мнение за изградените твърдения, очевидно с манипулативна цел. Например: Битува схващане което е  цитирано до някаква степен и от Раковски че света (планетата) според Библията съществува от няколко хиляди години.  На основа тази теза са изписани стотици и дори хиляди книги. Но дали реално така стоят нещата? Твърдението за шестте хилядолетия на света се извеждат най вече въз основа на следните пасажи.

1.  " Защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети."  Изход 20:11

2. "Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден." 2 Петрово 3:8

Въз основа на подобни пасажи се извежда и твърдението че библията "казвала", че планетата ни е създадена само преди 6 000 години. Сами разбирате че тази аритметична схема не е сериозно основание за подобни изводи. Пасажът в Изход 20:11 в крадце разказва началото на свещеното писание или как е сътворен света. Сериозните познавачи на Библията обаче ще се съгласят че оригиналът на иврит на първите пасажи от Битие където се казва буквално

" А земята беше пуста и не устроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата." Битие 1:2 

всъщност не звучат точно така в оригинал както е преведено буквално. Това откровено вкарва голяма въпросителна защо се настоява от редица богослови че Библията "твърди" че земята е на 6 000 години. Това са косвени изводи въз основа най вече на теологични главоблъсканици. Реално тя никъде в прав текст не казва това.

   Думата преведена като "беше" в (Бит. 1:2), идва от Еврейския глагол "хайа." Тя всъщност означава "стана," "ставам," "случва се" и т.н. Използвана е общо 769 пъти в Библията. Това представя една по различна картина че земята "стана" пуста и неустроена, а не "беше" първоначално създадена такава. Тук се описва нищо по различно от катаклизъм  заличил живота и обитаването на земята. Виждаме също така и вода която покрива бездната, тоест имаме библейско свидетелство за по ранен потоп преди така емблематичния потоп и Ной.

Ще обърна внимание и на нещо друго че писанието разделя създаването на небето и земята времево от шестте творчески дни за които започва да се говори в трети стих. Нека ги прочетем:

1. В начало Бог създаде небето и земята.

2. А земята беше пуста и не устроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.

3. И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.

4. И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.

5. И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.

Днес богословите имат много отговори на този въпрос, както и много теории за произхода на земята и нейните обитатели. Една от тях е тъй наречената "Теория на Пролуката". Тя доказва, че между първоначалното сътворение на земята в Бит. 1:1 и нейното състояние в Бит. 1:2 има известен период от време.

            В Бит. 1:1 е показано първоначалното творение на небето и земята. От следните факти става ясно, че изразът "в началото" в Бит. 1:1-2 не се отнася до шестте дни на Сътворението описани в Бит.  1:3-2:25, а до едно много по-ранно време (според теорията на Пролуката):

           Думата "и" е използвана 148 пъти в Бит. 1-2 за да раздели 102 различни, отделни едно от друго действия на Бога. Следователно, думата "и" (Бит. 1:2) показва, че действието в ст. 2 е напълно различно и независимо от действието в ст. 1. Тогава, докато в ст. 1 е записано първоначалното сътворение на небето и земята, ст. 2 показва земята вече наводнена чрез голяма катастрофа,

Направих това кратко отклонение за да поясня че това за което говори Раковски, се е превърнало във фундамент за сътворяването на света и зараждането на цивилизацията в Европа и е на база християнството и еврейската книжнина визирайки Библията. Това е истина дотолкова колкото информацията съдържаща се в нея е представена невярно и манипулативно с добре известни цели и намерения. Сама по себе си Библията не отрича това което е съхранено както в някой антични извори, така и в хиндуисктите и зороастрийски сведения. Тоест тя също дава основание да се погледне с по сериозно око на тези сведения. 

Библията понася много неоснователни упреци, за което до голяма степен носят отговорност хора които са държали писанието стотици години далеч от очите на мирянина докато са изграждали стереотипи превръщайки ги едва ли не в "канон". Днес освен стотиците преводи всеки интересуващ се може свободно да разполага с оригиналния текст на иврит, арамейски и старогръцки. 

 И за да обобщя отново ще подчертая че в Библията също има информация: 

1. За повече от един потоп.

2. За стари цивилизации съществуващи преди така нареченото условно "начало" рестарт.

3. За много по старо летоброене на човешката и земна история.

4. Така наречения "всемирем" Ноев потоп е също с много предпоставки да бъде считан за регионален катаклизъм в стария свят.

   Днешната наука не приема последния потоп за всеобщ (всемирен) според както е записано в еврейските книги, не за частен тоест че цялото земно кълбо не е било потопено, нито всичките човеци и животни са загинали.

   Много учени са писали по тази тема и са се трудили по различен начин да докажат естествените причини от които е станал последния потоп, и начина даже как е станал, както и за сътворението на света. Ние ще говорим за това нещо в кратце, по най новите одобрени от учените изследвания, но само в извода на повествователната част, а не с материалните им доказателства, които тези учени мъже са показали; защото това не е нашата тема. После ще обърнем внимание на спасените от потопа народи и тяхното преселение от Азия в Европа, между които ще видим нашите стари праотци Българите или в обширния смисъл Словени, което е нашия единствен предмет в настоящото съчинение. 

Раковски говори за славяните като смята че това название е късно появило се а не име от античността и с това общо название е назован българския народ и всички негови клонове.