Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2017 14:21 - БЪЛГАРСКА СТАРИНА
Автор: mirios761 Категория: История   
Прочетен: 324 Коментари: 0 Гласове:
1



 ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

В тази публикация ще изложа част от книгата на Георги Раковски издадена през 1865 в Букурещ в печатницата на Стефан Расидеск. Произведение, с което всеки уважаващ себе си българин трябва да е запознат. Ще го интерпретирам на съвременен български и ще обобщавам написаното.

 

image

 

I

 

БЪЛГАРСКОТО СТАРОНАРОДНО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ

 

  Съхранено в народните предания, приказки, празници, песни, домашни обичаи и обреди, баяния, очищения във вода и поклонения в горски светилища (усамотени места), свещени-избрани дървета, бърлоги, пещери и прочие и прочие.

 

image

 

   Самата природа е подбудила първия човек да почита едно по висше от себе си същество, на когото да отдава заслугата за сътворението на света. Първите човеци са славили Бог в проявленията на природата, а не самите твари тоест в тях са славили безсмъртните начала, които възраждат и съдържат; олицетворенията и много божието са последните явления в повестността на човечеството.

 

image

 

УВОД

 

   Когато хвърлим само един кратък поглед на съхранените и до днес наши народни празници, сборове и на обреди които твори  и изпълнява нашият народ в тях, като например на Сурваки (на нова година), на Каденетоили Бъдните вечери, Мръсните дни или Краканчу, Бабин ден, Куков-ден и игрите Кукери, Лада и ладуванетоили Кумиченето (Лазаруване - св. Лазар в християнския календар), Енюв ден; Мартини съботи, Дванайсе петъци, Русалски и Горешлаци празници и други до свършването на цялата година с Коледа и коледуването, когато, казваме, да хвърлим само един кратък поглед върху тия стародревни остатъци, които никъде не се споменават в църковно узаконените празници, нито са от християнската епоха, никакво съмнение не ни остава, че това именно е било старото българско вероизповедание преди обръщението ни в християнството, и че ние сме имали нашo особенo българско народно название на месеците и календар, което се потвърждава и от самите съхранени имена на месеците, като: Малък Сечко и Голям Сечко, Тръван, Зарев и прочие.

 

image

 

   А когато обърнем внимание на басните нашите народни песни, на обширните приказки и на съхранените в тях имена като: Змейове и Змеици; Юди, (на Самскритски език Юда е равнозначно с нашето Змей), Вили и Само-вили, Горски Диви и Само-Диви, Веди и Злини, Вещици или Вещерици, Бродници или бродещи по нощите зли духове, Вихри и Вихрушки и др. ; на обширните им съдържания в които се обяснява почти цялото старо вярване, както например за еднобожието, от приказката за Дядо Господ и за Злата Баба, а за двоебожието от Бяла Бога или Белю и Белин, Черна Бога или Чернило, зли и добри духове и средствата чрез които се пази и които простия народ употребява и до днес против тях, за умилението или изгонването им, чрез баяния, кадения и умивания с някакви познати билки (треви) и прочие., когато, казваме да обърнем вниманието си с едно зряло разсъждение върху всички тия, виждаме в действителност че то, Българското старо вероизповедание е било твърде развито и обхваща множество работи, които по никакъв начин не принадлежат на младия европейски свят. 

 

image

 

Нимфи - Само-Диви

 

image

 

   След един такъв кратък преглед, естествено и от само себе си се ражда въпроса: Кога и къде са се въвели и установили тези толкова обширни вярвания в Българите? Дали са първобитно тяхно изобретение и измислица или са ги заели от други някой народи? Ако хвърлим поглед на латинското и гръцкото баснословие, които са припознати за най-старите в Европа и за класически, да кажем така, никакво разрешение не намираме на тези въпроси; защото те са взели съвсем други направления и никакво единство не показват с нашите. Но ако обърнем погледа си към Самскритските стари книги, в Зандските, в записаните останки от Вавилонските древности, и в самите съхранени в Индия народни празници и обреди, както са ги описали учените и пътешествениците, виждаме едно удивително единство, като срещаме в тях много идентични имена и цели обреди, сътворени от народите там в Индия и до днес както и от нашите Българи в България! По този начин никакво съмнение не ни остава че Българите са си ги принесли в преселението си от Индия в Европа (А според началото на изложението от Раковски там пък са занесени от още по стари преселения от Балканите към Шумер, Бахлика-Бактрия-Балхара и Хиндустан. ) ; 

 

image

   

защото племената в преселенията си пренасят и своето вероизповедание, както и своето земеописание. Но тук се ражда друг въпрос: Как Българите са задържали от толкова отдалечено разстояние във времето тези древни вярвания така в цялост и в удивително единство и до днес? Отговора на този въпрос за сега е, чеБългарите не са задържали само тия работи но и множество народни имена, които носят, са същите с имената, които са записани в Самскритските книги и които носят още тамошните народи както например: Станю или Стоян, Рада, Ганю, Ганчу, Гана, Ганка; Нану, Нана, Нанку, Нанка, Нену, Нена, Ненку, Ненчу; Ценку и Ценка, Чену у Чена, Цену, Цена, Сиву и Сива, Сивку и Сивка; Първу и Първа; Ману и Мана; Вишну и Вишна; Сийку и Сийка и много други. Имената на пределите (топоними) като: Загорие и Нагорие, Котел, Шумен, Нага, Онгъл, Луна и много други се намират и в страните на Хималайските планини при Сейките (Сеящии=Орачи), както и вБългария днес. А от тези, както и от много други доказателства например езика български, очевидно и необоримо се вижда: че Българите са истинските потомци на Ариите (Aryas) и името...

 

image

 

(Ария, едно от най древните имена на Тракия, Stephanus; това е заради войнствения характер на хората, цялата тази страна Euripides нарича местожителството на Марс - Арес; и Sophocles, негова родина. Речник на древната География от 1773 Лондон)

 

image

 

 

   Българите са истинските потомци на Ариите (Aryas) и името Българин е еднозначно с името Aryas = орач , за което ще говорим обширно по нататък. В обобщение като сравним българското така съхранено старо вероизповедание със Самскритските книги, Ведите и други, с Зороастрийските, със Занд-Авеста, както и езикабългарски с тези езици, виждаме че се намират и двете вероизповедания при нас, но преминава през Зороастрийското вероизповедание тоест двуебожието, както и в Зандския език; а от това достигаме до заключението: че Ариите са оцелявали в Азия от памтивека, може би поради религиозни раздори, преселили са се отново в Европа, носещи със себе си своето вероизповедание, от тези преселници сме и ние Българите,истинските потомци, съхранили старото си вероизповедание, и езика и земеописание от части, а в най голяма строгост, древното занятие на Ариите орачеството.

 

Aryas = орач (от тук и ОРА - ХОРА с значение за човеци - земляни. В това название се съдържа и смисъла за красив, хубав АРЕН, ХАРЕН) Думата носи доста обширно значение и се е пренесла в някой други езици при индоевропейските народи които може би малцина подозират. В един по специфичен смисъл който ще изясня, бялата раса или арийските народи са ХОРАта. Разбира се това не означава че другите раси са по малко човеци. Какво тогава имам в предвид ли? Тази същата дума Арии означава орачи, хора, но с значението на божествени, божия народ, надарените от Бог. На стар български ДАР (божествен) съществува като АР - ХАР, от където е ХАРИЗАН сиреч подарен. Надарен от Бога е ХАРИЗМАТИЧЕН. На старогръцки като остатък от индоевропейските арийски езици се е запазила думата за Божествена дарба като КАРИЗМА а при насХАРИЗМА. Тук отново съм поставил цветове в думите за да помогна визуално на читателя да схване словообразуването като паметта на арийската реч. Какво е особеното в червената представка която ще я срещнем да се видоизменя в различните езици като Х, К, и Г ? Нека погледнем няколко примера с които на всички вече ще стане категорично ясно каква памет носят тези слова. 

 

Цитат от Христо Данов

 

" „Пеласги” или „кари” (карийци) били предгръцките племена, които населявали голяма част от Елада и нейните острови. Според Херодот, ІІ, 156, по-раншното име на Гърция било Пелазгия.”

 

 Същите тези карийци са упоменати и в „Илиада”:

 

Илиада ІІ, 851 сл.: „...Наст предвождаше карийците, говорещи варварски ( т.е. не гръцки език – б. Хр.Д.) език. Те бяха дошли от Милет и от многолистата планина Фтира. Това бяха бойци от бреговете на р. Меандър и от високия нос Микале. Вождове йм бяха Амфимах и Наст. Наст и Амфимах, славните синове на Номий...”. Научаваме също, че Елада се е наричала Пелазгия. И тъй като кари е пелазги, то е ясно вече че се е наричала и Кария, Гария, (П гр.) Белгария Името на племето ”кари” е в мн.ч. Във ед.ч. е „кар”. "

 

Изключително автентично това е запазено в някой от народните ни обичаи като етнонима на българи-те,пеласги-те, кари-те а именно, сурва-кари и ку-кари (кукери)

 

Нека проследим видоизменението при различно словообразуване:

Пеласги, Пеласгари, Пелгари, (видоизменя се от гръцки П към Б) Беласги, Беласгари, Белгари, Болгари,Българи. И сега вариации с видоизменение в Х и К. Беласки




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mirios761
Категория: История
Прочетен: 17800
Постинги: 15
Коментари: 5
Гласове: 40
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031